Разделното хранене е система за хранене, разглеждаща храната като сбор от хранителни вещества, разделени в няколко ясно дефинирани групи, като определя методика за тяхното ефективно съчетаване с цел подобряване на храносмилането, намаляване на времето за смилане и усвояване на храната и намаляване на отпадните храносмилателни продукти.
Теорията е изградена на базата на биология и биохимия. Тя определя химичния характер на храната и процесите на храносмилане - попадане на храна в дадено звено на храносмилателната система, ответна организмова реакция на адаптация, обработка на храната и довеждането й до следващо такова звено. Организмът е способен да "различава" храната, която попада в храносмилателната му система според химичните й параметри.
Друг важен аспект на храносмилането е активността на храносмилателните ензими в зависимост от киселинността на различните храносмилателни звена на организма.
Според състава си съществуват няколко основни групи храни, съответно разпределени и класифицирани спрямо количественото съдържанието на определени изграждащи ги и участващи в структурата им вещества.
Ето и най-общата им класификация - според преобладаващата в тях хранителна съставка:
- Въглехидратно преобладаващи (с въглехидратно съдържание над 15%, или с преобладаващо такова): хляб и хлебни изделия, ориз и оризови изделия, зърнени храни (пшеница, ръж, просо, елда и т.н.), царевица, картофи, грах (грахът и картофите са високоскорбялни зеленчуци), овесени ядки, кестени и др.
- Белтъчно преобладаващи (с предимно белтъчно съдържание, или с общо присъствие над 10%): мляко и млечни изделия, яйца, соя и соеви заместители на месото (най-добре е да се ядат отделно от други белтъци и въглехидрати), месо, риба, повечето морски храни (миди, стриди, омари,скариди), ядки и др.
- Бобови храни (комбиниран тип храни с приблизително равностоен състав на вещества): зрял фасул, леща, нахут, фъстъци и др.)
- Мастно преобладаващи (със съдържание на мазнини над 55%, изцяло такива, или с преобладаващ много над другите основни вещества % в състава на храната): Растителни масла от семена и ядки, зехтин, мас, масло, сметана, топени сирена с масленост над 60%, семена, палмово масло, кокосово масло и др.
- Захарно преобладаващи (това са сладки храни, съдържащи моно- и дизахариди): мед, бяла захар (захароза), фруктоза, малтоза, лактоза, гликоза, шоколадови изделия, сладка, конфитюри и др. Плодове: Ябълки, круши, череши, дюли, черници, вишни, банани, фурми, портокали, мандарини, тенджерини, грейпфрути, грозде, кайсии, праскови, смокини, мушмули, киви, ананас, нар, райска ябълка, ягоди, малини, боровинки, къпини, пъпеши, дини (последните два плода се консумират отделно дори и от плодовете) и др.
- Зеленчуци - краставици, домати, марули, салати, чушки, спанак, зеле, карфиол, броколи, тиквички, тиква, моркови, зелен фасул, зелен грах, магданоз, копър, целина, патладжани, бамя, ряпа, суров картоф, репички и др.
- Киселинни храни (тук са включени някои храни с особен характер, отличаващи се с ниско pH): лимони, шипки, касис, кисели краставички, кисело зеле, кисел чесън, туршИи и други продукти, подложени на млечно-кисела ферментация. Тук влизат и някои напитки: черен чай, кафе, газирана вода, бира, вино, гроздов сок и др.
Сполучливи комбинации в разделното хранене:
- белтъци с мазнини;
- белтъци със зеленчуци;
- белтъци с белтъци с различен произход (пример: яйца с мляко и др. подобни);
- въглехидрати с мазнини;
- въглехидрати със зеленчуци;
- въглехидрати със захари (за хора със здрава храносмилателна система);
- мазнини със зеленчуци;
- мазнини с кисели храни;
- захарни с кисели храни;
- плодове най-добре отделно;
- бобови със зеленчуци;
- бобови с мазнини.